неделя, 10 април 2011 г.

Компютърен техник



Бях 11 клас когато започнах първата ми работа с компютри. Учителя ми по информационни технологии ме взе в неговата фирма, понеже виждаше потенциал в мене и щях натрупам малко знания които не се преподават в училище. Отидох аз един ден до офиса, там някъв сърдит администратор ми пита кой съм и за какво се бора. Обясних му кой ме праща и той ме препрати при някой си колега, да ме въведе в работата. Фирмата доставяше интернет на едно общежитие в Студентски град и примаше повредени компютри за сервиз, който пращаше към някой си майстор да ги прави. Колегата се казваше Ники, много готин пич. На около 30, с жена и дете напът да се роди в следващите няколко месеца. Печен тип с младежки дух, майтапчия, пияч абе всичко на куп. Отделно че беше много търпелив и разбран за което всички студенти го уважаваха и поздравяваха из целия блок. Показа ми сървърните помещения, обясния ми как е изградена мрежата и се отбихме през няколко стай да вържем нови клиенти. Вечерта след работа предложи да пием по бира в едно кафене в съседния блок. Аз изпих 4-5 бири, а той около 10 ей така да сплотим колектива.
С течение на времето, ден след ден влизах в час със работата. Общежитието беше от скъпите, така че повечето студетни бяха чуждестранни, турци, гърци, испанци, индийци и какви ли не, но рядко българи. Трябваше да посвикна с английския, от време на време да се разбираме с жестове, абе голяма комедия погледнато от страни. След първия месец ми промениха работното време, тъй като бях на половин работен ден, вече идвах 2 часа по късно за да може като си тръгнат колегите в 6, да поддържам мрежата до 8. И така всеки ден към 6 колегите се изнизваха един по един и аз оставах в офиса. Цъках разни сайтове, гледах филмчета, като цяло тия 2 часа почти винаги бяха свободни, рядко някой да дойде да си плати интернета, но за шефа беше важно да има поддръжка по-до късно.
Една вечер си седях в офиса, пафках си цигарки и гледах някаква комедия. Всичко беше удимено, краката на бюрото и се хиля като идиот. Вече навън се стъмваше, по това време на годината към 6 и нещо слънцето се скриваше. Гледах си часовника, още половин час и щях да въртя ключа, тъкмо докато свърши филма. По едно време някой чука на вратата и влиза едно момиче, много красивичко, много сладичко. Една глава по-ниска от мен, кестенява права коса, с големи сочни устни и изваяно телце. А очите и... големи и пъстри на цвят, нещо средно между синьо и зелено.
 - Здравейте, да ви попитам нещо?
В тоя момент пуснах краката от бюрото, загасих цигарата и тръгнах да отварям прозореца.
 - Тука малко удимено, чакай да отворя да се проветри  :oops: Та какво щеше да питаш?
 - Ами случайно дали се занимавате с компютри, че моя не иска да се включи.
 - Какво му има, въобще ли не пали?
 - Ами пускам го и след малко излизат някакви бели букви на черен фон и след това остава така. Ако искаш да дойдеш направо до стаята ми да го видиш.
Взех един класьор с дискове, няколко уиндоуса и 2-3 диска с драйвери, антивирусни и т.н. Отивам аз в нейната стая, живееха 2 момичета, тя и съквартирантка. Другото момиче се беше заровило в учебниците и каза само едно "здрасти". Пускам компютъра, видях какъв е проблема, нещо се беше скапал уиндоуса.
 - Ми трябва да преинсталираме операционната система, 30лв ще ви струва, ако ви устройва да го взимам.
 - Можете ли да го оправите още тази вечер?
 - Ще го оправиме ;)
Оставаха ми 20 мин до края на работното време, но все пак мацката не беше за изпускане.
Грабах компютъра под мишница и тръгнах към офиса, а тя с мене да ми отваря вратите. В офиса му вързах монитор, мишка и клавиатура и пуснах една чиста инсталация на уиндоус. Докато се копират файловете и инсталира щяха да минат поне 30-40 мин, компютъра не беше от най-новите. Тя се беше подпряла на радиатора до прозореца и ме гледаше с една такава сладка усмивка.
 - Коя година си? попита ме тя.
 - Ами аз не съм студент, още съм в гимназията.
 - Вярно ли? Кой клас си?
 - 11-ти съм, догодина абитурент.
 - Ех как ти завиждам, тепърва ти предстои бал. Моя мина преди 2 години, беше толкова хубаво.
 - Знам ли, аз не очаквам кой знае какво, ама щом го хвалят всички толкова много, сигурно има за какво.
 - Е как, ще видиш, уникално е.
Малко мълчание... аз се загледах в монитора с един сериозен поглед сякаш чета някви диаграми, а в същото време още се копираха файловете за инсталацията. Абе чудех се с какво да подкарам тема за разговор.
 - Ти в училище ли учиш нещо с компютри?
 - Ами не, просто ми е хоби, интересувам се, цъкам си на моя компютър вкъщи.
 - Е как ще научиш такива работи сам, не може да не си учил някъде.
 - Ами като закъсам батко ми ми помага, той ми е преинсталирал уиндоуса няколко пъти и от него знам как става.
Аз бях малко забил от нейната красота и не можех да измисля тема за разговор, даже малко се изчервих, обаче момичето беше разговорлива. Заливаше с въпроси като: "От къде си?", "Къде учиш?", "Коя зодия си?" и така нататък. Аз се поотпуснах и даже по някое време започнахме да си разказваме вицове, да се смеем сякаш се познаваме от години. Уиндоуса и беше време за драйвери, нямах такива като за нейния компютър и я пратих до стаята и да потърси някакви дискове. Докато се върне това момиче само си мислех какво да направя, че да я забаламосам малко, нали да стане нещо. Тя се върна с една кутия с дискове и почнах да инсталирам един по един драйверите. Тя ме питаше "това и онова за какво е?" Аз и обяснявах, за звук, за картина, за интернет. После ме помоли да и инсталирам някакви програмки, такава сладурана, как да и откажа. През това време ме пита дали се занимавам с гаджета. Казах си че се заигравам тук там. Свърших с програмките и предложих да седне на компютъра да разцъка на бързо, да види дали всичко е както иска. Тя отвори няколко програми и поиска да и покажа нещо... наведох се зад нея и хванах мишката. Докато показвах някой трикове на компютъра и обяснявах кое за какво е тя ми каза до ушенцето:
 - Голям сладур си, как не те е грабнала някоя мацка?
 - Аз не излизам много с набори, падам си по каки..
Казах го без въобще да се замислям, ако го бях мислил нямаше да ми стиска да го кажа. Целия изстръпнах когато се усетих... гледах към монитора и не мръдвах. Тя ме целуна малко под лявото ми ухо.. мозъка ми щеше да експлодира. От почти 2 часа се потя да измисля няколко думи и сега това... аз бях най-големия късметлия.
Обърнах се с лице към нея и целунах и аз, тя ми се ухили нещо и започна да ми пуска езици. Тя седеше на стола, а аз се бях навел до нея и се целувахме като побъркани, вече никой не обръщаше внимание на компютъра. Леко промъкнах лявата ръката по талията и и започнах леко да я галя по гръбчето а другата сложих на дясната и гърда. Гърдите и не бяха от големите, даже може да се каже под средното, но пък без сутиен, щръкнали с твърди зърна, лисичи муцунки :grin: Тя се целуваше страхотно, без да отватя устата си прекалено широко, леко пускаше езиче и се заиграваше с моето, от време на време засмукваше долната ми уста. Дясната ми ръка вече се насочваше надолу към любимото ми място. Изведнъж тя ме спря.
 - Чакай, имаш ли ключ?
Разбира се, че имах ключ, нали аз затварях офиса всяка вечер. Изтичах до вратата да заключа и загасих осветлението, в офиса нямаше нито щори, нито завеси и не исках от другия блок да гледат на аванта. Върнах се при мацката, тя клека на земята и разкопча дънките ми, извади пениса ми. Беше твърд и очевидно мацката му се израдва. Смучеше го бавничко и старателно, леко гъделичкаше под главичката с език. Едвам стоях на краката си, гледайте надолу не можех да повярвам на гледката... тя беше просто разкошна. Духаше ми около 15-на минутки и аз я изправих. Гушнах я като мече и я положих на едно от бюрата, това което беше свободно. Тя беше по анцуг и пантовки, така си обикаляше из общижитието. Разкопчах горнището и започнах да смуча зърната и, едно след друго, докато смучех едното, с ръка масажирах другото. Тя дишаше учестено и прокарваше пръсти в косата ми. Продължих надолу.. бръкнах с езиче в пъпчето и, след което започнах  с малки целувки да се спускам надолу. Под прашките открих розова путчица, беше епилирана и миришеше приятено, въпреки че се беше подмокрила, мисля че беше използвала интимен сапун. Поиграх си малко с клиторчето и, първо го облизах няколко пъти, после го засмуках леко, пръстчето ми си играеше по отвора на влагалището и леко проникваше от горната страна. Тя започна леко да стене, бях в правилната посока. Продължих да смуча клитора, вкарах целия пръст, след това и втория. Галех влагалището от горната страна и усещах как се гърчи от удоволствие, продължих така още малко докато тя ме хвана за косата и ме издърпа към лицето си. Нацелува ме и каза:
 - Искам те в мен!
Това и чаках, гушнах нежните и краченца и започнах да прониквам. Първите няколко бяха внимателни, след тях започнах да го вкарвам целия с тласък и да го вадя бавно. С дясната си ръка докосвах гърдите и докато я оправях, тя ми хвана дланта и ме придърпа, започна да смуче пръсите ми. Време беше да ускоря темпото, клатех здраво, бюрото не беше от най-здравите и от клатенето започна да се блъска в стената. На никой не му пукаше, все пак беше студентски общежитие, по всяко време на деня се чуваше от някъде как някой прави секс. Поклатихме се малко в тая поза и тя реши да сменим позата. Продуха ме за малко и ме бутна да седна на един стол. Седна върху мен и с ръка го сложи в себе си. Хвана се за облегалката и започна да ме клати. Сложих 2 ръце на малкото и стегнато дупе, целувах я по вратлето и ушите. Движехме се заедно, направо се чудя тоя ефтин стол как издържаше. И двамата бяхме целите в пот и ускорявахме темпото все повече и повече, тя си движеше дупето леко напред и назад. Вече бях почти на финала... гледахме се в очите, тя искаше да види в очите ми кога ще свърша. В един момент тя ме усети и без да казвам нищо се повдигна рязко и пениса ми шляпна по дупето и, точно момента в който свършвах. Свърших на дупето и. Тя ме целуна отново и прошепна в ухото ми: "Беше много хубаво, трябва да го направим отново!"
Облякохме се, взех компютъра под мишница и я изпратих до нейната стая. Съквартирантката и още четеше, беше станало към 10 часа вече. Пожелах им приятна вечер и тръгнах към спирката. През целия път към къщи си мислех за случилото се, в главата ми бушуваха химикалите.
Следващите няколко дни се оглеждах из общижитието за нея, разбрах от домакинката, че се е изнесла. Много жалко, не можах да и взема нито телефон, нито скайп.

Няма коментари:

Публикуване на коментар