четвъртък, 21 юни 2012 г.

Нощна смяна в хотела

Лятно време, юни месец, времето тъкмо се затопли, прекъснат университета и нямах изпити на акъла да ме притесняват. Хванах се на работа в един хотел. Първоначално уж оператор видео наблюдение, но в последствие се оказах рецепционист, пиколо, охранител и какво ли още не. Както и да е, работата беше що годе лека и ми трябваха парички.
Лека полека се запознах с част от персонала, първите дни едно име не можех да запомня, все непознати хора. Беше скъпарски хотел,  всеки ден идваха различни хора, българи и чужденци всеки ден си харчеха парите при нас. Курви, алкохол, наркотици, даже понякога трябваше аз да им търся някои неща.... абе покрай тях падаха по някой лев бакшиш и ми беше добре.
Колегите бяха на пръв поглед много готини хора, повечето млади като мен, обаче всеки си криеше по нещо в ръкава, мазнят се на шефовете, направо ти иде да ги убиеш. Аз като фен на женската красота най-напред гледах да се разбирам с колежките, повечето бяха от 20 до към 27-28. Всичките хубавки, хубави тела, усмихнати, те така ги наемаха, все пак в такъв хотел трябва окото ти да се ва. Та си котках аз колежките, дали ще излезем да пушим по цигара, да сръбнем по едно кафенце и просто да се заговорим докато си чакат таксито след работа. 
Имаше една от тях която ме грабна още от началото. Имахме доста общи неща, и двамата бяхме от скоро наети, не познавахме достатъчно хотела, колегите, още се ориентирахме в обстановката и така да си каже, помагахме си. В последствие разбрах, че учи в университета в който исках да запиша това лято и това беше още една темите за които си говорехме. 3 дни ми трябваха да и науча името, Надежда се казваше, на галено Надето. Тя работеше на рецепцията на фитнес центъра, която се намираше срещу моя прозорец. По време на работа се случваше да си помахаме, да си кимаме да е весело, работата да върви. Имахме си обичай когато тя е първа смяна, а аз нощна да пием кафенце сутринта преди да почнат да идват клиенти, всички остнали ми се правеха на заети но тя намираше време.
Един ден гледам във фейсбук-а, че ми е приела поканата за приятелство, аз не помня да съм пращал, викам си някой от колегите е видял, че съм забравил мозилата отворена и ме е уредил. Никой не си призна де, ама както и да е, не е от такова значение.
В социалната мрежа го удряхме на едни простотии, които не можем да си го говорим на работа. Например веднъж тя беше първа смяна, аз тъкмо се прибрах вкъщи и и разправям как съм се съблякъл гол на леглото, пуша цигара и се излежавам на сутрешното слънце. Тя пък се опитваше да ме дразни с някакви снимки по бански... абе кажи речи работата си беше в кърпа вързана. Мен само ме чоплеще мисълта как искам да я оправя на работното място, падам си когато има малко риск, недай си боже ни залови шефа, хем ще ни уволни, хем ще ни бие. Мен това не ме претесняваше, може и друг път да съм казвал „който го е страх от мечки, да не ходи в гората”
Както и да е аз бях упорит, задявах си я Надето. Тя хем ми е навита, хем ми се дърпа, нали така е по интересно.
Една вечер, така към 23:00 последните клиенти на фитнес центъра си тръгваха, гостите на хотела, повечето се бяха прибрали, абе приключваха работния ден и започваше мойта нощна смяна. Целия персонал мина през мен да се запишат в колко си тръгват, да оставят в сейфа оборота и се поопразни хотела, даже охранителя заключи вратите.Надето си чакаше таксито, беше го поръчала преди повече от 15 мин и пушехме цигари навън чакайки нейното такси. Лафихме си как е минал деня, кой какви парички е взел, как е в университета и такива едни подобни работи. Времето си летеше, таксито го нямаше. Шефа се прибра и той рано, беше пийнал и имаше настроение, вместо лоши погледи ни смигна и отиде да си ляга.
В хотела стана тихо, охранителя обикаляше наляво надясно, ние си приказвахме, таксите нещо го няма. Тя ме викна да ми покаже нещо на компютъра на рецепцията, че видиш ли и това се оказа едно от много ми задължения. Оказа се, че нещо копчето за включване засядаше, оправих го набързо и се подпряхме на рецепцията. Момента ми се видя удобен да я разпитам каква музика слуша, има ли някой до себе си, с кой живее, ей така да опипам малко почвата. Така мина още известо време, таксито още го нямаше, аз седя до нея, гледам я в очите и си викам на акъла „всичко или нищо”. Огледах се, намирахме се на място което камерите не хващаха и докато се усети я целунах.
-    Ами камерите?
-    Не се безпокой, аз ги знам къде хващат камерите, тука няма.
Така се поцелувахме малко, зад рецепцията успях да пипна гърдите, да стисна малко дупето. Бяха ми точно по вкус, малки и стегнати цици, и малко дупенце с формата на прасковка. Тя пък да не остане по назад взе, че и тя ми опипа дупето. Мен ми е любимо това,ама повечето момичета някак си нямат навика да го правят.  Таксито още го нямаше, обадих се на охраната да наглежда положението и като я грабнах за ръка, та право в офиса. Счетоводителката, мениджъра си бяха тръгнали отдавна, офиса празен, вътре нито една камера обаче едно удобно диванче.
-    Росене какво правиш, ще изгориме и двамата!
-    Не се притеснявай, шефа си легна, Венци(охраната) ще наглежда главния вход.
-    Е пак де, страх ме е, трябва ми тая работа, а шефа само да надуши нещо и ще берем ядове.
-    Абе няма кой по това време, довери ми се.
Нямаше време за много увертюри, все пак си беше рисковано, почнахме да дърпаме дрехи. В шкафа имаше кутия презервативи оставена за шефа, в случай, че има нужда да му дам.
 Тя беше с една дълга пола до глезените, готини сандалки с ток и едно симпатично потниче. Полата и потничето ги свалих, но сандалките реших да оставя, действат ми много възбуждащо.
Сложиш я първо да седне на ръба на бюрото, засмуках малко зърната и я погалих по котенцето, беше влажна. Тя ме хвана за косите и вече ме скубеше, реших да действам по същество. Увих нейните крака около кръста ми и нежно я хванах за дупето, леко вкарах главичката и без проблем влезна целия, беше толкова мокра. Започнах да прониквам с бавно темпо, но умерето и до край, на всеки тласък тя се притискваше с крака до мен, не спирахме да се целуваме. Отдавна исках да имам това тяло и точно тук исках да го имам, поредната ми мечта се сбъдваше.
Ускорявахме темпото заедно, тя усещаше какво искам, и аз видях че и харесва. Хвана ме пак за дупето, заби дългите си нокти, контролираше ме кога по-бързо и кога по-бавно. Аз бях много послушен, целувах и вратлето, прокарах език по ръба на ушенцето, опитах се няколко път да я захапя, всеки път когато се пробвах тя ми го връщаше като ми драскаше гърба или пък направо ме захапваше за рамото.
Двамата обляни в пот, задъхани и стаени в офиса на мениджъра се клатихме недълго време. Аз не бях го правил няколко месеца но явно и тя. Усетих я как свършва когато ме притисна към  себе си изскимтя тихичко едно „да...” Свърших малко след нея, грабнах една кърпа от фитнеса и забърсах потта от бюрото. Огледах се, нищо не бяхме счупили. Набързо се облякохме и излязохме навън.
Както предполагах всички в хотела спяха, таксиджията не му се чакало и си заминал. Венци се подхилкваше на една страна и пусна няколко майтапа. Тя се изчерви лекичко, а аз се чувствах на върха на най-високата планина. Пушихме по цигара докато дойде следващото такси и си я изпратих, после пък цяла вечер Венци ме разпитваше къде, защо, какво сме правили, не че не му е ясно ама и той един любопитко, поне той беше пич, не издаде на никой...